Мечът на Истината

Terry Goodkind Official Website

Поредицата е една от малкото, завладяла ме докрай. Гудкайнд е добър писател с много добре развити свят и персонажи. Трябва да я пробвате книжката.

Първото правило на магьосника е направо класика в жанра. Следващите книги са не по-малко увлекателни, но може би след "Уязвимата империя" взеха да ми се размиват. "Колоните на сътворението" например изобщо не ме грабна, а нататък даже не знам дали какво и кога е излизало...

Обаче Ричард Рал и Морещиците разбиват. "Стомана срешу стомана, за да бъде той магия срещу магия!"

Аз съм чела само Първото правило (поради технически причини никой познат нямаше "Камъкът на сълзите" и чак след няколко месеца успях да си намеря двете втори части в една забутана антикварна книжарница) и...страшна е просто Има супер много различни неща, изповедници, дракони, които си броят мухите и граници и...абе супер яко е. Сега като си дочета започнатата книжка ще продължа с нея

Ами имам само "Първото правило на магьосника" и тия дни ще почна да я чета. Като погледнах няколко от другите му книги, като заглавия и представяния ме впечетлиха доста.

Това ми е любимата поредица! В момента съм стигнал до "Клоните на сътворението". Това което ми направи впечатление, от постовете до сега, е, че се хващате главно за сетинга на света. Всичките приказни неща с разни сили и специфични особености. Това си е ОК, нали за това е фентъзи. Но няма как да продължава да ви е интересно, защото в последващите книги се залага по-малко на магията и повече на обществена психология на масите (и на индивидите, но в последните книги, които четох беше главно за масите). Разглеждат се постъпките на героите на Гудкайнд поставени в ралични ситуации, както и обществото, колкото далечно, толкова и близко до нашето. Не налагам на никого това свое мнение. Всеки си има причина да чете дадена книга

Доста често обаче туй 'не налагам мойто мнение' ала бала, подсъзнателно означава обратнот , иначе за Гудкайнд съм доста сългласен, че е е много голям, и че има определено доста повече неща да се замислиш отколкото в другите фентъзите, въпреки , че малко си повтаря мотивите и символиките, все пак всяка нова ситуация определено е много добре изпипана, дори в някои случаи - като 7-та книга - да не е кой-знае колко интересна сама по себе си.

Попринцип съм я изчел цялата до тук, като за повтаряемостта му в някои моменти наистина мога да кажа, че е понякога дразнеща, но няма начин.

Основното при мен беше, че прочетох първо Фантома, тотално ме грабна и се наложи да взема от "Човекът Библиотека" всички останали. Кофтито е че омръзва... сега ако тръгнеме да задълбаваме в самата книга, сюжета, персонажите, и обществено емоционалните проблеми на отделни индивиди или на масите като цяло, то няма да ни стигнат нито времето, нито силите с които разполагаме.

Едно е сигурно - Гудкайнд е интересен и завладяващ, но това негово непрестанно натякване колко е велик всъщност Ричард, в някои моменти е банално.

Ще чакаме последната книга от поредицата - няма спор. Ще има и още странични историй около Sword Of Truth.

Онзи ден изчетох Призраци... и май съм пропуснал Лавинен огън, въпреки че мосю Гудкайнд най-добронамерено ми попълни празнините. Книжката е страшно философска, действието определено остава на заден план, почти до самия край. Все пак я четох на нокти и я приключих в три сутринта, след като косвено изпратих фъстъчко да си ляга... т.е. въобще не й обърнах внимание като ми писа

Пича има навика да се повтаря, но поредичката е много добра. Леко омръзваща, но много добра. Опредлено мисълта, че ще попривърши ме подтиска, но пък идеята, че това всъщност няма да стане, ме радва изключително много. Дет се вика, тоя знае кво прави, ама не баш.

Фром Дъ Офишъл Сайт Форум:
"the Sword of Truth series is a prologue to what comes next..."

Такам..........значи аз нищо не мога да кажа по въпроса! Таз ваканция успях само "правилото" да го прочета (с което съм мн съгласна,това за хората де - дори се оказва,че го прилагам често,без да знам,че съм магьосничка ) ,а за другите нямаше време,че тя и сис беше захванала втората и........остава за другия път!
Но съм съгласна с Алтавия - тоя Ричард за мн велик го взимат! И на моменти ми е една такава офсъ!!! Не че не съм на негова страна.....,но един от любимите ми моменти е като морещицата си гайкаше с него . А че има и скрити послания и истини - не мога да го отрека!
И последно,но не на последно място - най голям фен е магьосника!!! Определено, поне за сега, ми е любимец 13.

Зедикус Зорандер е изтрещелника да... Ти ще видиш в последните две книги, като почва да се разпада магията, заради хармониите и лавинния огън, колко затъпева човека. Измисля некви теории за некви профетически червеи, разяждащи магията... абе лудницата.

Въпреки, че Конфесорът скоро требе да го преведът от ИК Прозорец.

Профетически червеи разяждащи магията........само едно мога да кажа - ОМГ и да чакам да стигна до последната книжка да видя за какво иде реч!
А я ти кажи кой е тоя убавец на аватара ти?

Хаха, сис, падаш ли си по него?

Така за книжката...прочетох вече двете части на "Камъкът на сълзите" и сега съм на "Кръвта на братството".
Защо четеме фентъзита ли? Еми то във всеки роман става въпрос за чувствата и емоциите на героите (и на масите, ах, тези маси...), но това, че са поставени в по-друга среда е това, което ни кара да четем именно тях. Това, че става въпрос за психология и т.н....ами не мисля, че някой би спрял да чете тази поредица, ако се обръща повече внимание на психологията. Да не говорим, че ако нея я няма...кво ше остане? Само необмислени действия? Без да знаем защо се случва така? То това му е интересното, как работи психиката на човека при обстоятелства, които не се срещат баш всеки ден в живота ни.
Не съм прочела всичко излезнало до сега и не знам за повтаряемостта на мотивите, но пък тфа за колко велик е Ричард...някъде направо си го изкарват глупавичък, пък и той сам не знае как понякога решава да постъпи по даден начин. Просто така го усеща. И как няма да е велик като от 3000 години насам не е имало такъв като него? И ше попитате "защо сичкото хубаво и сичките способности само на него?". Ми щото, ако не беше той, някой друг щеше да ги има...но нали историята трябва да проследи главния. Във всички фентъзита е така. А е яко как мрази магията...другите сички си я обичат, но за него е бреме.

Книжката е супер култова и само някой да каже нещо лошо за нея >) Особено, ако не е чел цялата или нещо такова. Ще си има работа с мен

Мишенце..........сега съм на много водка с ред бул и...........а бе утре ще ти отговоря обстойно!А иначе............мисля,че тива е мойто време за писане........докато съм на градус де......такива идеи ми идват,че......супер са,ама не си ги спомням на следващия ден ,а и сега съм скапана от работа,иначе в скоро време смятам да се напия така,че да почна да пиша най накрая,а и така няма да съм толкова критична към себе си и на следващия ден като го прочета,ще ми е по-интересно . айде сега мисля да си лягам,че изобщо незнам за кфо иде реч!Целуфчици..........:*

Altassar написа:

Фром Дъ Офишъл Сайт Форум:
"the Sword of Truth series is a prologue to what comes next..."

Не знам какво да кажа за това обаче...от една страна много, наистина много се радвам, че ще има още, защото много се сдухвам като прочета нещо до край и знам, че никога повече няма да го има това очакване да излезе нещо и....никога повече нищо няма да е същото. Обаче от друга страна е хубаво нещата да свършват, а не да се точат с толкова години...и накрая кво? Да стане като с Робърт Джордан ли?

Melissandre написа:

А я ти кажи кой е тоя убавец на аватара ти?

Немам никаква представа!

Гондолинец некакъф мейби...

Мхъ! Благодаря за изчерпателния отговор все пак!!!

Е,споко,мишенце!!!То винаги ще има толкова мн книжки които няма да си прочела и ще откриваш непрекъснато нови и нови!!!Така че по-добре да свършват,за да има още и още !
А за това по-нагоре дето съм го писала.....ми нямам си и на идея какво съм искала да ти кажа - не си спомням! Но може по-късно да ме осени някоя мъдра мисъл .... де да знаеш,на всеки се случва....

За въпроса за кой е на аватара, сис Поне мисля, че затова благодариш за отговора

Не , моме Калино, не за това! На стр 1. наи-накрая беше писала некфи неща и аз мн исках да ти отговоря нещо,ама..........не си го спомням

Следващата книга вече е факТ. Confessor, (предполагам ще я преведат Изповедник), е пусната на пазара на 13. октомври миналата гадина. Днес я мернах в местната английска книжарница и ме сърби портфейла. Ето и кратко резюменценце:



Confessor
National on-sale date for Confessor is November 13, 2007
*Please note: on-sale dates are subject to change


For all of my readers, here is a preview of what is to come.

Descending into darkness, about to be overwhelmed by evil, those people still free are powerless to stop the coming dawn of a savage new world, while Richard faces the guilt of knowing that he must let it happen. Alone, he must bear the weight of a sin he dare not confess to the one person he loves…and has lost.

Join Richard and Kahlan in the concluding novel of one of the most remarkable and memorable journeys ever written. It started with one rule, and will end with the rule of all rules, the rule unwritten, the rule unspoken since the dawn of history.

When next the sun rises, the world will be forever changed.


ЪпдейТЪ: Свалих си я от Мулето, тия дни ще я четна...

Язе па че си го чекам на бугарски!

Ама тука има противоречие!!!

Начи "Камъкът на сълзите", част 2 (стр.251), Ричард към Грач:

"-Предавам се. Какво яде?
Грач покри очи с лапи и погледна тайничко изпод тях.
-Енот? Хванал си енот?
Грач кимна, ухили се зъбато, след което се изпъчи и се удари в гърдите."

"Кръвта на братството", стр.217:

"Грач изръмжа, закри очите си с лапи и надникна изпод тях - неговият начин да изобрази сбърз."

Не убивайте еноти!!!

ПС. И аз мисля да си я изчакам на български. Пък и до тогава имам още толкова да чета..

Не забравяй, че когато Грач набива еноти, той още не е виждал сбързове. Една мимика може да бъде доразвита или променена, когато обстоятелствата го наложат. Първата е нещо, което е развил самичък, втората е инстинкт...

А като четете "Изповеденик", можете спокойно да прескочите 19-та глава. Прелат Анналина винаги ми е лазела по нервите, но тоя път просто надминава себе си...

Може следващия път като казваш нещо такова да слагаш по едно spoiler, щото някои все още мислят прелат Аналина за мъртва...