Усмивката

Разказът е писан в състояние на тежка любовна покруса. Моля, бъдете снизходителни...

____________________________
Тя беше усмивка. Не просто каква да е усмивка, а специална усмивка. Никой не знаеше точно как се е появила. Едни казваха, че заела изпепеленото място на отдавна отишла си друга усмивка. Други твърдяха, че се е появила като на шега, случайно, от любопитство. Трети даже си мислеха, че открай време си я е имало, ама се е крила поради нейни си, усмихнати причини. Каквато и да беше истината, всички се съгласяваха, че усмивката беше наистина специална.

Тя беше широка. Ама толкова широка, че когато се появяваше на лицето, върху него не оставаше много място за каквото и да било друго. Тази усмивка май толкова много обичаше уши, че всеки път като видеше бял свят се понасяше право към тях и даже ги достигаше.

Те беше ярка. Направо сияйна. Толкова ярка и сияйна, че направо заразителна. Достатъчно беше само да се появи и да грейне над света и той се усмихваше в отговор. А тя, да си кажем правичката, се появяваше много лесно. Почти всяка гледка, усещане или преживяване на света можеше да я извика. И тя не чакаше да я викат по два пъти. Изскачаше като полицай от шубрак и веднага се ухилваше на всички. Те горките, какво да правят, и те се ухилваха в отговор.

Тя се разпростираше. Беше една такава политическо-императорска усмивка. Сферата й на влияние беше толкова огромна, че понякога без да иска настъпваше останалите гримаси. С течение на времето те й свикнаха и даже я викаха да ги представлява.

Естествено, усмивката не можеше постоянно да бъде усмихната. Понякога се случваха неща, които я накривяваха или я караха да потръпва и да се колебае. Тя обаче не им отдаваше особено значение. Все пак тя беше една голяма и силна усмивка и някакви си там събитийца въобще не можеха да я впечатлят. Освен това тя си имаше тайна. Всъщност тази тайна не беше никаква тайна, но все пак действаше възхитително. Усмивката си имаше сила-закрилник. Дори и да бъдеше изтрита, силата можеше да я възстанови като с магическа пръчица.

С времето обаче се оказа, че силата също може да изтрива усмивката, също толкова лесно, колкото я възстановяваше. Усмивката това не я притесняваше особено, тя се радваше на всеки миг от съществуването си, а нямаше как да изпитва каквото и да било по време на несъществуването си, защото.. ами защото не съществуваше. И така усмивката се появяваше все по-рядко, но все така усмихната. Не че можеше да е нещо друго, все пак си беше усмивка.

Един ден силата изчезна. С нея изчезна и усмивката. Дълго време тя не се появяваше. Сух вятър разнасяше кристалчета сол по местата, където тя някога беше царувала. Владенията й опустяха. Най-различни племена и жреци се опитваха с тайни ритуали и жертви да я извикат за живот, но тя никога не се задържаше задълго. Без силата, която да я подхранва, усмивката беше призрачна и нереална, готова да изчезне при най-малкия повей на вятъра.

Жреците не се отказваха. Те поддържаха олтарите и огньовете, опитваха се да викат усмивката непрекъснато, за да може тя да заживее отново. Но дори и най-силните и упоритите сред тях трябваше да си почиват. Тогава усмивката оставаше сама и бавно се стапяше под звездите.

Все пак тя беше попивала толкова много от силата, че от време на време можеше да се появява самичка. Под грижите на призователите и със зародиша от сила в себе си тя укрепна и заякна. Започна отново да възвръща старите си територии, една по една. Естествено, не можеше всички. Някои места се бяха превърнали в мрачни, усойни развалини, където дори усмивките не можеха да пристъпят, а пък други бяха достъпни само за великата усмивка-император.
Усмивката започна да властва. Бойни набези следваха дипломатически кампании и пред трона й започнаха да се трупат трофеи. Усмивката си мислеше, че в крайна сметка не било толкова лошо да си усмивка. И тогава тя надигна поглед и видя императори. Много. Навсякъде около нея. Те не я поглеждаха. Бяха толкова високо над нея, че дори не подозираха за съществуването й. Усмивката потрепера и се сви. Вятърът щеше дълго да духа над сухата пустош на някогашните й владения...