Колелото на времето

Книгата излиза в единайсте тома на българския пазар всичките творение на невероятния Робърт Джордан, който за съжеление почина тази година след дълъг престой в болницата. Лично аз съм много доволен от поредицата макар и тя да стана прекалено бозава. Но героите бяха добре изпипани и ескалирането на действието бе почти успешно. За съжеление описанията бяха твърде дълги и подробни, а разтягането на разказа в толкова книги бе твърде бозаво. Но иначе този човек направи една найстина добра поредица.

Абе не е хубаво така да говоря, щото не съм ги чела, но почнах и първите 200 страници са уникално тъпи, сигурно по-натам като всяка книга става по-интересно, но на мене малко ми дотегна всички фентъзита да започват в малко забутано селце, където някое детенце всъщност не знае кои са му родителите (и са починали отдавна) и разбира се са били велики. Но след като всички толкова ми ги хвалят някой ден ще взема да ги прочета.

Е значи сега, много ме е яд че мислех така, даже сигурно аз съм бил причината, и съжалявам, за което, ама бях сигурен, че така ще стане и няма да я завърши , просто бях някакво вътрешно убеден, че нещо ще се прецака накрая...
Добре поне, че последните дни е казал на близките си да довършат книгите, упълномощил е правилните хора и няколко месеца преди това е записвал на диктофон отрязъци от сюжета, така че до 2 години евентуално поредицата ще е завършена, стига само да не станат големи борби за авторски права и не станат много алчни хората, че да я пускат последната книга пак на 10 тома.

Ми на това си се крепят фентъзитата - клише , традиция и на това некъф никакъв да стане некъф голям.
Ти да не би да искаш главните герои да са си направо кралски особи и предполагаеми наследници на трона и единственото интересно да е това как умират постепенно в книгите ?

Ами що не? И градове няма ли? Не може ли просто да са си некфи никфи, ама граждани, а не селяни? Или кфо пречи да са кралски или просто некви особи? Тия хора проблеми нямат ли си? Освен това все пак не всички са клишета, щото има и доста различни неща

Nemezida написа:

Освен това все пак не всички са клишета, щото има и доста различни неща

Кажи 1 фентъзи което да е с по различна концепция.

Mahasamatman написа:

Ми на това си се крепят фентъзитата - клише , традиция и на това некъф никакъв да стане некъф голям.
Ти да не би да искаш главните герои да са си направо кралски особи и предполагаеми наследници на трона и единственото интересно да е това как умират постепенно в книгите ?

При Зелазни и Толкин не стават точно така нещата. Нито при Бруст или Саберхаген. Тука сега специално За Джордан не мога да говоря, защото не съм го чел, няма и да го прочета скоро, но си има писатели, които не наблягат на личностното издигане в йерархията на създадения свят.
Естествено, тъй като една Фентъзи книга/поредица няма как реално да ти покаже нещо реално, се набляга на сюжетите и персонажите, които се подсилват със заобикалящият ги свят.
Това е нормално за дадения жанр в съвременната литература. Точно по това се отличават Мартин и Ериксън. Точно за това някои хора им се кефат повече от колкото на други писатели като Джордан, Гудкайнд, Толкин, Фийст, Едингс и т.н.
Но в крайна сметка, като удължиш прекалено дадената история, тя си се превръща в сапунен сериал. Точно това не ми харесва в дългите поредици.

Altassar написа:

При Зелазни и Толкин не стават точно така нещата. Нито при Бруст или Саберхаген.

Да при Толкин е дори по зле - некакфи никфи остават некфи никфи а некфи големи си остават само с 1 черта на характара , без грам развитие и без грам разклонение или описание на личността (Тук говоря за властелина, не за недовършените предания или силмарилион, тъй като тях не съм ги чел, както и не смятам да го правя, поради ред причини) със бездарен сюжет , който въпреки, че все пак поне малко предразполага към някое от горните не става така. Да не говорим, че все пак е почти същото - некъф герой в някакфо селце всъщност ще спаси света.
А за Зелазни, въпреки че ми е лщбимия автор изобщо не съм съгласен - първо той във всичките си по-сериозни романи използва един шаблон (разбира се гениален и доста широкообхватен) , и почти винаги главните герои се оказват некфи мноооо големи, ама отначало или имат амнезия, или не са ги родили още, или не са се осъзнали още или си се знае, че са бати пичовете, ама се оказва, че лошите са дори по-големи пичове. Пък и не на последно място, доста тругно е да сложиш Зелазни във Фентъзи автори....
Иначе Бруст и Саберхаген също не съм чел за жалост, съмнявам се скоро и да прочета някой неизследван автор, поради сякакфи критерии, най-вече липса на време.

Такам......в момента съм на 3. книга от поредицата и не мога да отреча,че на моменти ми е доста интересно,но като цяло наистина е мн разлята историята и ако и в следващите книги продължава така,определено няма да ми стане любима книга.Най-вече си падам по по-неочакваните развития на събитията (като при Зелазни),но моят фаворит си остава Песента - истинска история,с истински пълноценни герои,на кото им се случват реални неща - като например обезглавяване и т.н и дори не са разни селянчета а ми все от царски фамилии...

Всъщност за Колелото най-силно важи принципа "Свят широк, идиоти секви, земя твърда, та ги носи". Уникалното при него е, че светът, макар и в началото разделен на добри и лоши, далеч не е толкова простичък. Добрите искат власт, лошите искат власт, всеки вижда света както намери за добре и най-якото е, че Джордан представя гледната точка на всеки достатъчно убедително, че читателят да стане съпричастен на всеки изверг и бандяга. Освен това епизодичните герои никога не остават епизодични.. вкарат ли ги веднъж в кюпа, може да е сигурно, че пак ще ги ползват. Точно тази многопластовост на Рандландия страшно много пи допада. Пък и да плесна някой белфир по доцента по висша математика страшно много ме влече....

Бахаха, кво стана тука Нищо, така е хубаво, да се разисква и изстисква секи проблем Начи първо:

Цитат :

Пък и не на последно място, доста тругно е да сложиш Зелазни във Фентъзи автори....

И аз ви показвам нещо - Roger Joseph Zelazny (May 13, 1937 – June 14, 1995) was an American writer of fantasy and science fiction short stories and novels. From Wikipedia, the free encyclopedia (Redirected from Roger Zelazny). Той човека сам си го е казал. Освен тфа си личи, че пише и в двата жанра - на едно място космически совалки, ИИ и разни други роботи, на друго - еднорози, грифони и Големи стъпки .

Цитат :

Такам......в момента съм на 3. книга от поредицата

Кога пък стигна дотам? Като си беше тука четеше втората?! Ц ц ц, не знам откъде си я докопала, но брао на тебе Ааааа, ето как си я докопала. Няма я вкъщи. Бтв това 3. книга изкривяане от немския ли е? А иначе обезглавяването си е доста реално (А като гледам Песента и Санса е умна като баща си )

А бе момиче,нали като хванах 2. книга (наистина изкривяване от немския ) и ти ми каза : " Е колко пъти ще я четеш?" и аз я прегледах набързо и кфо се оказа,че наистина съм я чела и затова си взех следваштата тука - а бе моме Калино . А кво ще рече,Санса е умна като баща си?

И дам... сетих се още нещо което ме изкефи мн в Колелото - това как започват всички книги еднакво с един двусмислено - едносмислен абзатц:

Колелото на времето се върти и Вековете идват и си отиват,оставяйки спомени,които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои, и Век отдавна минал, в Мъгливите планини се надига вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало.

Извинявам се, че тук таме има шт вместо щ,но наистина никога до сега не съм писала с кирилица,и ми е още трудно да свикна,че има и тая буква и не е нужно да я замествам с 6 и т

/офф

Често казано нямам такъв спомен Иначе абзац на български се пише само с ц И не се притеснявай за щ-то Колкото до Санса и Еддард...




По темата:
И на мен много ми харесва началото. Все пак е някакво начало
И те кара да се замислиш за Времето.

Бах 8-ми клас като захванах първата книга, някъде зимната ваканция. В началото ми беше адски скучна-200 страници докато се измъкнат от онова село. Завърших я чак лятната ваканция Обаче след това, дригите, дотогава бяха само 9 излезли, та другите 8 ги минах за 1 месец.
Последните две години съм се надявал Джордан да доживее да допише последната ама... дано поне е дал достатъчно указания как да я завършат.

Дамммм........прочетох и третата и................ами след това четох и Първото правило на магьосника и книжката за адаш ми Хари и.......не си спомням вече за кфо ставаше въпрос освен,че накрая се обяви за дракона и тфа е!

Такам......първо ще се посрамувам,че само няколко месеца не съм писала нищо - "срамув срамув" Обещавам - няма повече да правя така!
Та......през тези няколко месеца успях да я прочета тая поредичка.....и си казвам - с нетърпение очаквам да излезне и 12-та книжка.И дано да е по-скоро,че докато стане това като нищо ще съм забравила за какво иде реч!
Знаете ли,че има и една нулева книжка?преди всички останали....Аз я имам,но още не съм я прочела......някои има ли я?Смисъл да ми каже дали си заслужава?