Добре, не можах да се стърпя, така че просто ще пейстна една статия за него...като ще хайлайтна няколко интересни неща. Или не, всъщност няма, за всеки си има по-малко или повече интересни неща, така че дерзайте
btw знаех, че е роден в Охайо, но не знаех, че всъщност си е чех. И най-накрая открих това, което търсих - “Science fantasy”. Това е определението!
Да предупредя, че това не е просто скучна биография и не е кой знае колко дълга, така че нямате оправдание да не я прочетете. (Не видях кой е автора, но - хиляди благодарности
)
магьосникът
Роджър Зелазни
(1937-1995)
Първо едно уточнение: Това е, малко или повече, същата статия, която писах за Dragoneye преди няколко месеца. С леки изменения. А е тук поради щото Ян имаше проблеми с автора на броя, имайки предвид, че от последния такъв на ShadowDance до днешна дата, така и не ни огря книга, достатъчно забележима, че да добута автора си до тук. Та…
Роджър Джоузеф Зелазни е роден на 13 май 1937 година в Охайо. Родителите му са чешки емигранти. Завършил е Колумбийския университет с драма през 1962 година. По онова време той още не знае, че до края на живота си ще пише, а се е интересува от най - разнообразни неща - от автори като Юнг, Фройд (за къде без Фройд!) и Фром, през драматургия и поезия до медитация и индуизъм. Интересува се е и от мирологии, което се вижда в някои от най-известните му книги, като “Господарят на светлината”, ”Създания от светлина и мрак”, ”Донърджак” и др. През 1962 написва първия си разказ - “Роза за Еклезиаст” и до 1969, когато решава да се занимава сериозно с писане, пише главно кратки разкази и новели. През 1960 година, Зелазни е един от най-ярките представители на движение от млади писатели-фантасти, наречено “новата вълна”. До това време жанрът е бил доминиран от книги от типа “Космически приключения”. Поколението на Зелазни смята, че е време фантастиката да се приеме за сериозен жанр (наивници!) и се задълбочава в по - психологичната и страна. През 1966 той написва първата си книга - “Безмъстният”, където, използвайки мотиви от гръцката митология, описва едно постапокалиптично бъдеще, в което опустошената Земя се използва за курорт от извънземни. Следват “Господарят на сънищата”, в която Зелазни навлиза в мрачните дебри на подсъзнанието и съня и “Господарят на светлината”, която използва мотиви от индийската митология и е смятана за една от най - добрите му книги. През 1970 година написва “Деветте принца на Амбър”, с която поставя началото на най-известния си цикъл - “Хрониките на Амбър” съдържащ 10 книги и 6 разказа (така поне твърди Ян, аз съм чел само един), писани между 1970 и 1991. Историята за интригите на деветте принца и петте принцеси на Амбър се превръща в една от най-известните фентъзи поредици в света и мерило за по-нататъшните автори.
През 1975 се премества в Охайо, където живее до края на дните си. Той самият дефинира жанра, в който пише, като “Science fantasy” (научно фентъзи) и наистина, с едно или две изключения няма негова книга, която да може да се дефинира едностранно. Във по-фантастичните му книги винаги има доза магия (в най-общ смисъл), а във фентъзи ориентираните - странна механичност и научна обосновка. Жив пример за това е “Донърджак”, която, ако трябва да се дефинира строго, би трябвало да е киберпънк, но е толкова приказна като стил, че спокойно може да мине и за фентъзи. А и голяма част от явленията са необясними и носят усещането, познато от детските книги - усещане за чудо, за нещо извън разбиранията на обикновените хора. И без дразнещото дефиниране и систематизиране на умения и способности, използвано от по-модерните автори, като Джордан, Едингс или Фийст (сори, Ян, не можах да се сдържа
). Освен че не използва общоприетите норми за писане на фантастика, Зелазни пише и с много различни стилове. От една страна са книги ,като “Хрониките на Амбър”, “Намотки”, “Размяната” или “Лудият жезъл”, където преобладават приключенията, героите и екшъна. От друга - книги като “Донърджак”, ”Господарят на светлината”, “Създания от светлина и мрак”, написани в странен приказно - отнесен стил, където удоволствието идва не от действието, а от атмосферата на книгата и светът, който създава. От трета са книги като “Господарят на сънищата” или “Да умреш в Италбар”, които носят подчертано мрачни настроения, а от четвърта - “Донеси ми главата на принца”, двете и продължения и “Една нощ през самотният Октомври”, които са леки за четене и пълни със сатира и хумор. Но във всеки различен стил на писане, той запазва част от останалите и книгите му се превръщат в коктейл от мистика, приключения, психология и сатира.
За разлика от Джордан, Едингс и Фийст (Това беше нарочно, Ян, признавам си), при Зелазни не може да се говори за най – известна ( в случая на горните трима и единствена) поредица или книга. Някои ще кажат, че “Хрониките на Амбър” са най – известни, други ще посочат “Господарят на светлината”, но истината е, че той е написал толкова много и толкова хубави книги, че човек просто не може да има любима. За това и не бих могъл да се впусна в детаилно описание на световете в книгите му. Но за разлика от Вие-знаете-кои, книгите на Зелазни и не могат да се разказват. Просто в повечето от тях сюжетът далеч не е най – важното и да ги разкажеш е като да опишеш картина на човек, който никога не е виждал картини. Някак не върви. Та подобно на “Матрицата”, това е нещо, което не може дасе описва. Трябва да се изживее.
Последната година от живота си, Роджър Зелазни прекарва в компанията на начинаещата писателка Джейн Линдсколд, с която имат романтична връзка. В съавторство с нея пише “Донърджак”, а след смъртта му тя дописва последните страници на книгата. Умира на 14 юни 1995 година от рак на 58-годишна възраст, а с него умира и една епоха във фантастиката, оставила толкова дълбока следа, че всички нови автори в жанра се учат от него. Така и трябва…
“Той беше най - добрият фантаст от неговото поколение. Промени целия жанр. И беше един от най - страхотните хора, които съм познавал!”
Джордж Р. Р. Мартин
П.С.
Сега, аз честно си признавам, че Зелазни ми е любим автор. За това нямада се опитвам да си изсмуквам от пръстите разни негови недостатъци колкото да кажа после, че съм посочил и такива. Да речем, че атмосферата е доста близка в повечето му книги, но то си е логично при един автор. Та ако Ян иска, да се чувства поканен да изброи (или да накара някоъ да изброи, той така прави…) недостатъците му отдолу.
Награди за творчество:
* 1965-“Небюла” за най-добър разказ-“The Doors of His Face, the Lamps of His Mouth”
* 1965-“Небюла” за най-добра новела-“He Who Shapes” (съкратена версия на “Господарят на сънищата”
* 1966-“Хюго” за най-добър роман-“This Immortal or…And call me Conrad”
* 1968-“Хюго” за най-добър роман-“Lord of Light”
* 1972-“Прикс Аполо” –“Isle of the Dead”
* 1975-“Небюла” за най-добра новела-“Home is the Hangman”
* 1980-“Балрог” за кратък разказ-“The last Defender of Camelot”
* 1982-“Хюго” за най-добър разказ-“Unicorn Variation”
* 1984-“Балрог” за най-добра колекция/антология-“Unicorn Variations”
* 1984-“Локус” за най-добър сборник-“Unicorn Variations”
* 1984-“Seiun” -“Unicorn Variations”
* 1986-“Хюго” за най-добра новела-“24 view of Mt Fuji ,by Hokusai”
* 1986-“Локус” за фантастичен роман-“Trumps of Doom”
Награди за автор:
* 1967-“Galaxy Bookshelf”
* 1993-“Forry award”
Номинации за творчество:
* “Хюго”-9 номинации
* “Небюла”-13 номинации
* “Дитмар”-1 номинация
* “Гандалф”-1 номинация
* “Локус”-32 номинации
* “Мythopoeic”-2 номинации
* “Science Fiction Club”-1 номинация
Номинации за автор:
* “Балрог”-1 номинация
* “Дитмар”-1 номинация
* “Гандалф”-3 номинации
* “Локус”-7 номинации
Библиография:
* This Immortal, 1966 “Безсмъртният” (Ик Камея/Ик Орфия-1996)
* The Dream Master, (novella) 1966 “Господарят на сънищата” (Ик Офир-1995)
* Lord of Light, 1967 “Господарят на светлината”(Ик Бард-1993)
* Four for Tomorrow, 1967 “Четири истории от утре” (Ик Дамян Яков-1998)
* ed.: Nebula Award Stories 3, 1968
* Creatures of Light and Darkness, 1969 “Създания от светлина и мрак” (Ик Орфия-1992)
* Damnation Alley, 1969 “Алеята на прокълнатите” (Ик Бард-2001)
* The Doors of His Face, the Lamps of His Mouth, and Other Stories, collection 1971
* Nine Princes in Amber, 1970 “Деветте принца на Амбър” (Ик Бард-1994/1998)
* Jack of Shadows, 1971 “Джек от сенките” (Ик Камея-1996)
* The Guns of Avalon, 1972 “Оръжията на Авалон” (Ик Бард-1994/1998)
* Today We Choose Faces, 1973 “Избор на лице” (Ик Аргус-1998)
* To Die In Italbar, 1973 “Да умреш в Италбар” (Ик Дамян Яков-1998)
* Poems, 1974
* Sign of the Unicorn, 1975 “Знакът на еднорога” (Ик Бард-1994/1998)
* Doorways in the Sand, 1976 “Пясъчни врати” (Ик Камея-1998)
* Bridge of Ashes, 1976 “Мост от пепел” (Ик Пан-1999)
* Deus Irae, 1976 (with Philip K. Dick)
* Hand of Oberon, 1976 “Ръката на Оберон” (Ик Бард-1994/1998)
* The Authorized Illustrated Book of Roger Zelasny, 1978
* The Courts of Chaos, 1978 “Царството на хаоса” (Ик Бард-1995/1998)
* Roadmarks,1979 “Хроно бандити”(не точно превода,който аз бих направил,но…)(Ик Бард-1995)
* The Bells of Shoredan, 1979
* Changeling, 1980 “Размяната” (Ик Пан-1997)
* The Last Defender of Camelot, 1980 Последният защитник на Камелот” (Ик Дамян Яков-1997)
* When Pussywillows Lost in the Catyard Bloomed, 1980
* Madwand, 1981 “Лудият жезъл” (Ик Пан-1998)
* A Rhapsody in Amber, 1981
* The Changing Land, 1981 “Изменящата се земя” (Ик Пан-1997)
* Coils, 1982 (with Fred Saberhagen) “Намотки” (Ик Мега-1996)
* Eye of Cat, 1982 “Окото на котката” (Ик Дамян Яков-1998)
* Dilvish, the Damned, 1982
* To Spin Is Miracle Cat, 1982
* Unicorn Variations, 1983 “Вариациите на еднорога” (Ик Бард-1999)
* Trumps of Doom, 1985 “Козовете на съдбата” (Ик Бард-1995/1998)
* Blood of Amber, 1986 “Кръвта на Амбър” (Ик Бард-1995/1998)
* A Dark Traveling, 1987
* Sign of Chaos, 1987 “Знакът на хаоса” (Ик Бард-1995/1998)
* Roger Zelazny's Visual Guide to Castle Amber, 1988
* Knight of Shadows, 1989 “Рицар на сенките” (Ик Бард-1995/1998)
* Frost and Fire, 1989 “Мраз и Огън” (Ик Дамян Яков-1998)
* The Black Throne, 1990 (with Fred Saberhagen) “Черният трон” (Ик Офир-2000)
* The Mask of Loki, 1990 “Маската на Локи” (Ик Квазар-2002)
* The Graveyard Heart, 1990
* Home is the Hangman, 1990
* Bring Me the Head of Prince Charming, 1991 (with Robert Sheckley) “Донеси ми главата на принца” (Ик Абагар-1992/Ик Ера-2002)
* Prince of Chaos, 1991 “Принц на хаоса” (Ик Бард-1995/1998)
* Flare, 1992 (with Thomas T. Thomas)
* Here There Be Dragons, 1992
* Gone to Earth, 1992
* Way Up High, 1992
* A Night in the Lonesome October, 1993 “Една нощ през самотният Октомври” (Ик Весела Люцканова-1994)
* If at Faust You Don't Succeed, 1993 (with Robert Sheckley) “Ако с Фауст не успееш” (Ик Адамас-1994) (Ик Дамян Яков-1999)
* Wilderness, 1994 (with Gerald Hausman) “Пустош” (Ик Лира Принт-1999)
* A Farce to be Reckoned With, 1995 (with Robert Sheckley) Просто шеметен фарс” (Ик Дамян Яков-1999)
* Home is the Hangman, 1996
* Donnerjack, 1997 (with Jane M. Lindskold) “Донърджак” (Ик Бард-1999)
* Psychoshop, 1998 (with Alfred Bester)
* Lord Demon, 1999 “Господарят демон” (Ик Бард-2000)
* The Chronicles of Amber, 2000
Съб Ное 17, 2007 1:47 am
