Дриймър

Това съм го забравил... е сега го изрових изпод купчината прашасали файлове. Не го знам, кога съм го драснал...


Ситуацията беше тежка. Незнаех какво се случва. Нищо не беше ясно. От къде на къде, това, което се случваше, беше реално. Аз къде се намирах. Тук ли бях, или някъде другаде. И въобще, къде беше това ТУК?! Какво по дяволите ставаше? Защо така се получаваше?!

Рязкият блясък на мигновенното прозрение ми смаза главата! Бях разбит. Отново бях приел кофти субстанцията. Отново бях девъстейтнат. Къде се намирах и защо това, което се случваше, се случваше?! Какво по дяволите ставаше?
С някакво сетно усилие, последен импулс на моята воля, успях да поместя ръка и докоснах Мериън. Усетих я до мен, като нещо неразделно и спокойно. Като пристан на моята рееща се в нищото, личност. Стистнах ръката й, може би прекалено силно, и усетих нейното нежно трепване. Бях я събудил.
Тя ме погледна и погълна съзнанието ми още в първия миг. Не успях да се противопоставя. Нейната безгранична любов ме погълна и аз потънах в отворената и душа. Не исках, но се случи. Разгадах я до дъното. Вече ми беше ясна и безинтересна. Случи се в един миг. По-малко даже. Едва успях да прозра бледото сияние на елегантно промъкващата се тиха, загадъчна перспектвина мисъл.
Нейният поглед ме задържа още малко. Отърсих глава и сведох поглед. Трудно беше да я погледна с очи пълни с незаинтересованост. Тежка сълза се търкулна по бузата ми. Нима плачех? Нима изпитвах тъга? Нима отново усещах горчивината на разочарованието? Нима отново бях сам? Защо?! Къде сбърках? Защо все така се получаваше? Защо винаги се появяваше причина, да се промъкна в дълбините на човешките личности?
И отново този поглед. Коя си ти? Защо си до мен? Аз обичам ли те? Обичал ли съм те? Коя си ти? Какво по дяволите става? За...