Приключенията на Лукчо, Джани Родари

Е това е то. Даже това е ТО. Истинското зеленчуково фентъзи. На тая книга съм се кикотил като дете-идиотче (предимно защо бях, а и още съм, дете-идиотче). Който е ходил да яде в "Дон Домат", може по илюстрациите в менютата да се сети каква е зверска дебилия в мозъка на тоя човечец

Определено е голяма дебилия в главата на тоя човек! Лукчо не съм го чела, но Джани Родари си ми е познат с "Приказки по телефона", а това....ами родителите трябва да са извратени, ако го дадат това на деца да го четат... Даже трябва да бъдат преследвани със закон^^ А може и затова Боби-уно да е такова идиотче, сигурно го е чел като малък. Със сестрата веднъж като бяхме на село нямахме друго под ръка и затова "малко" го "коригирахме"...с хубаво червено върху самата книга Не си спомням кфо направихме със самите историйки, но си спомням, че на края книгата се казваше "Разкази за мобифона" (или домофона), нали се сещате...това беше много отдавна... и беше от Йоан Падари (наистина трябва да е било отдавна, но на нас ни беше адски забавно....сигурно, защото и ние сме деца-идиотчета )

Едно време имах грамофон и една от плочите беше точна тази приказка. Разбивал съм се да я слушам.

За мене това е книгата за деца (и Янбибиян)!